автор: ringo

Не ме ли чуваш?... Шепна в тишината,
но пак кънти лесът от моя глас.
За кой ли път надниквам във душата
и мисля си за теб, за мен, за нас...

Нали си спомняш?... Затвори очите -
във утрото пред теб ще заблести
онази сребърна роса в тревите -
в тях влюбените двама - аз и ти!

И никога за спомен не е късно!
Не, не е бил единствен онзи ден -
пореден лист от календар откъснат...
Това е приказка за теб и мен!

И днес във парка пак се носи шепот,
момински смях и весел мъжки глас...
Щастлив, политва над гората екот...
Ний бяхме те, а те повтарят нас!...

А имаме до края още време,
макар косите сняг да посребри!
Животът не успя да ни отнеме
най-ценното - красивите мечти!

И в лятна вечер с тебе си говорим,
отново си мечтаем пак на глас...
Небето най-горещо двама молим -
нали е в негова върховна власт -

и след финала да не ни разделя,
да бъдем с тебе на една звезда!...
Не ще ни трябват хляб, вода, постеля...
Да бъдем двама, както сме сега!...