Оцеляваме и то отдавна
на залеза в обратната страна -
буквите са светлина безкрайна,
съкровище на изразността.
Думата - на словото елея,
за рана щипка сол или балсам,
душата може да излее,
да гали нежно като светъл храм.
Словото - не е ли то велико?
Във него е налята същността.
В пространство, в време, то е всичко,
със думи две - то е вечността!