Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 406
ХуЛитери: 1
Всичко: 407

Онлайн сега:
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЖитейски пъзел
раздел: Есета, пътеписи
автор: pavli

Изхвърлям парчета от градоносните облаци и в душата ми остават дупки. Всичките опити да ги заместя със слънчеви нюанси се провалят. Просто пак завалява. Заслонявам се в черупката си. Времето ме дебне. Припират се спомени. Изписвам тишината. Очакването залага клопки. И всяко разочарование като че ли се надсмива на наивността, с която се доверявам на хората.
Научавам повече отколкото мога да понеса... Осъзнавам, че е много удобно да се изживявам като жертва. А не съм. Нито един от проблемите не е по-голям от сърцевината ми. Но винаги когато си мисля, че съм достигнала предела, се изправям... Пропастите пред мен ме привличат, защото откриват и нови хоризонти. И се доближавам до възможността да бъда още по себе си. Разбирам, че само липсите могат да покажат колко е пълна душата ми. Изправям се срещу дулото на страха. Хиляди пъти! Но размера на сърцето ми е много по-огромен от яростната паст на неизбежното. Недоизживяното...
Експлозии цъфтят в съзнанието. Отново напред.
Стягане на багаж за път... когато още нищо не е разочарование и всичко е очакване... Като се замисля... всъщност точно това са най-хубавите мигове в живота ни. Защото тялото и мисълта не винаги са на едно и също място, защото умът и сърцето не винаги са на едно мнение, защото винаги има място за „още нещо”, което би направило всичко идеално... Може би пък точно това ни кара да се стремим напред... кой знае. И да си мечтаем... Сезоните се разлагат на очаквания...

© Павлина Петрова


Публикувано от Administrator на 22.05.2022 @ 13:49:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   pavli

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.07.2022 год. / 01:56:26 часа

добави твой текст
"Житейски пъзел" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.