автор: Kiki_Niki

Видях те вчера - да, не издържах....
Прибираше си сухото пране.
За миг те зърнах и се разтуптях,
но важното е ти да си добре,

да срещаш хора - искрени, добри,
събуждащи красивата усмивка,
приятели в добри и лоши дни.
Приятели! Не чакащи в отбивка,

там някъде на пътя на живота,
а борещи се с плам и жар за тебе
и ти да правиш същото, с охота!
Как искам, само, ти да си добре!

А аз, уви, отново ще поема
по път незнаен, търсещ, в самота.
Да... Истински самотен си е оня
разминал се със сродната душа...

Понякога ще искам да те видя,
но само отдалеч - да не вредя.
И пак ще пиша - не да те обидя,
а себе си, чрез теб да съхраня.