автор: BAIGEZAN

Бях вече поотминал аз
на попрището жизнено средата
и вече бях изпитал страст,
разлъка, ярост и разплата.

Жени и вино, и купони
отминаха като експрес.
Простатата ми ме подгони,
от работа изпитах стрес.

Смачкан, жалък, умърлушен,
ударен с мокрият парцал,
във битие бездейно сгушен,
накрай света се бях наврял.

Отивах си, ей тъй мърцина,
тогаз прозрение ме трясна.
Написах стихове дузина,
при туй със скорост бясна.

Макар и попреминал времето
на бурни страсти и неволи,
отново съм със крак на стремето,
но все се питам аз-защо ли ?