автор: NadiKa

Ехтеше вой от мрачните усои
и страшна беше вълчата луна.
Препускаха вампирските копои
надушили човешката следа
Облечена със новите одежди,
подпряла се на снежната ела,
девицата красива там стоеше—
дошла бе да се срещне със смъртта.
Когато тръгна плачеше селцето-
обичана от всички беше тя.
Уви на нея жребият се падна
да стане на вампира зъл жена.
От древни времена година всяка,
изгрееше ли вълчата луна,
вампирът дебнеше навън сред мрака
и търсеше девица за жена.
Но тази нощ съвсем различна беше.
Девойката не сведе в страх глава.
В ръцете здраво пистолет държеше
и колбата с светената вода.
Куршумът сребърен вампира срещна -
в сърцето черно го улучи тя.
и после тръгна с песен към селцето
Сълзи зарони вълчата луна.
© Надежда Тодорова - НадиКа