автор: paisa

У дома имам няколко минерала. Сред тях - едни обикновени на вид, с нищо незабележими камъни. Сиви, с нищо не привлекателни, камъни, които всеки би подритнал или не би им обърнал внимание. Даже, те някак контрастират с великолепието и блясъка на кварцовите кристали в съседство и изглеждат още по-незначителни.
Когато обаче се стъмни и осветите камъните с ултравиолетова светлина, всички великолепия на кристалите остават в мрак. А онези, простите на вид камъни засияват като жар. Светят с красиви червени светлинки.
Та... си мисля, че и с хората е така. Малцина носят у себе си светлината. Те не са сред онези, усвоили номера да изглеждаш, без ни най-малко да си. Не са сред подобията на филмовите герои, нямат неотразими усмивки, не са инфлуенсъри и не знаят имената на най-новите подправки. Тях не ги интервюират и не ги питат за мъдрости.
Те са невидими за света.
Докато не дойде Светлината!