Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 409
ХуЛитери: 2
Всичко: 411

Онлайн сега:
:: Icy
:: marathon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДве думи
раздел: Поезия
автор: Kiki_Niki

"Добро утро!", две думи изречени ясно,
две думи, изпратени с вайбър от мен,
събрани във стикер две думи безгласно,
гласът нека носят през Новия ден.

Гласът на сърцето - далечно, но близко,
гласът на душата - молитва без глас,
гласът що се рее, но стига и ниско,
там долу където си ти и съм аз.

Две думи очаквани - много говорят.
И свикваш със тях, даже търсиш ги сам...
Две думи сред многото днес ще изровят
на болката корена, утре - не знам.
****
И ето, че “утре”, днес стана “сега”
и няма го вайбърът с думите две.
Гласът на сърцето изрича ги, да…
Той пак се рее и пак си зове,

но стига ли долу, където си ти?
Очаквани някога, днес, може би
тез думи не карат във теб да трепти,
не будят усмивката...Как се разби

нещо толкова истинско? Просто, нали?
Нещо крехко е било, а то не държи...
или само илюзия… Да, ще боли,
но важното тук е, че няма лъжи…

И ако някога сутрин, отвориш очи
и без да го искаш - усмихнеш се ти,
гласът май си чула - той още звучи
и кара отново във теб да трепти…

Гласът на сърцето - далечно, но близко,
гласът на душата - молитва без глас,
гласът що се рее, но стига и ниско,
там долу където си ти и съм аз.


Публикувано от anonimapokrifoff на 18.05.2022 @ 11:14:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Kiki_Niki

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.07.2022 год. / 02:22:55 часа

добави твой текст
"Две думи" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.