автор: Albatros

Не знам с какво светът ще ме запомни, дали ще ме запомни въобще? –
навярно, че живях – щастлив бездомник, във римите си чист като дете,
че хляб делих със просяка пред храма – и сетната си риза му дарих,
че мравката – от мен триж по-голяма, мравуняче дълба във моя стих,
че пях! – дори душата в мен да плаче – и не изрекох ни една лъжа,

че – стиснал в шепа сетното петаче, назаем крини злато не дължа! –
че в свят на седем милиарда братя и посестрими бях за миг щастлив,
че бях готов надеждица да пратя на всекиго, изпаднал в нервен срив,
Помнете ме? – аз бях за вас Поета – кълбо от Вяра, Обич и Мечти.
И миг! – във който Синята планета без мен ще продължи да си лети.