автор: Albatros

… какво се случва, няма да узнаем, понеже управляват ни лъжци –
и цял живот – безлихвен Божи заем, живеем като кукли на конци,
и плащаме за всеки миг издишан със обич в инквизицията – НАП,
и тихо в декларацията пишем – аз искам обич, слънчице – и хляб,
Родино, аз дори в света отвъден пак ще те питам – тъжен и нелеп,

не е ли смешно цял живот да бъдем сукалчета, отритнати от теб? –
това, че ни зачеркна – хора светли! – Историята все ще ти прости,
но аз по твоя път със километри тъй не събрах объхтани пети! –
събрал в юмрук съдбицата си куча, с надежда да ми чуе Бог гласа,
обичам те – в ужасната ни участ! – крадците да те водят за носа.