автор: Icy

Ако някой отключи душата ми
ще остане завинаги там.
Ще е страж на копнежите шантави
и дори и когато съм сам.

Ако някой докосне очите ми
със дъха на горчиво кафе
и на мойте брътвежи нечитави
подари своя смях от сърце ...

Ако някой прелисти тревогата,
подредена в прашасал долап,
и разбие вратите на строгата
орисия да бъда тъй слаб ...

То тогава ще знам че е имало
малко радост и в моя живот.

Мойто време обаче е минало.
Просто гръм от ръждив небосвод.