Летят, прекосяват пустиня, морето,
в очите им плува пролет красива,
с душа и живец във ноти изляти
ще свият гнездо под вехта апсида.
На времето в склона преборили бури
завръщат се славно - чакани птици,
с гласчето си кръшно ще те събудят,
зората изплели с медни езици.
Красиво е сутрин с тяхната песен,
когато се ражда отново денят,
блеснали росни в свода небесен
спектакъл пореден в простора редят.
Затуй приеми ги в твоята стряха,
доброто с надежда да доведат,
кат, Одисей за мечтана Итака
жадувай отново да долетят.
Щом смълчани на жици застанат -
гердани закичили есенен ден,
с попътен вятър приветствай керванът:
„До скоро, до ново, на пролет във плен! ”