Не идвай жален повече при мен!
Домът ти във сърцето ми го няма.
Затрих го като спомен омерзен,
разчистих пустотата ми голяма.
Изхвърлих всичко - твойта суета
надеждите, мечтите идилични.
Оставих само празните слова
да ми напомнят как не се обича.
Зачеркнах те! Забравих те! Изтрих те!
Вземи си погледа смутен обратно.
Изринах всичко твое - до прашишнче.
Погребах те - до късче, безвъзвратно.
Не се завръщай! Нямаш място тука.
Смених те за петаче безразличие.
В животът си очаквам нова тръпка
да ме изпълва с истинско обичане.