автор: YOTOVAVA

А времето си има недостатък –
че не тече в обратната посока,
и хубавите мигове са кратки –
почти като дъгата светлоока.

Заблуда е, че още предостои ми
възможност да обиколя земята
и някой сред вековните руини
ще сподели най-съкровена тайна?

Усещам как минутата не стига –
на всяка обич да отвърна с ласка.
Разбрах, че с непрочетените книги
едва ли ще успея да сколасам.

Отлаганите срещи и промени,
дали все някога ще ми се сбъднат,
щом дните отминават – неживени,
раздухани валма от щорм по хълма?

От ден ден аз все по-малко вярвам,
пропуснатото че ще изживея.
Дали е милост свише да забравя,
преди като свещица да изтлея?