автор: baigezan

В утрото на светла ера
си засякох водомера.
Параноя ме подгони
и съня ми в миг прогони.

Цифрите като видях
и направо онемях-
езеро съм имал в къщата
за да плува в него тъщата!

Нещо взе да ми нагарча-
уж водата хич не харча
и на сухо аз се бръсна,
гледам капка да не пръсна,

пък изтекла е водата
като моята заплата.
Двете ми жени любими
правят се на херувими.

,,Грешка станала е скъпи!"-
туй жената ми скалъпи,
а пък тъщата горката
ревна чак до небесата.

Брей, че в чудо се видях!
Може би пък аз съм в грях?
Ще престана да се мия
за да няма олелия.

Но пък двете сладурани
нека да си взимат вани
два-три пъти всеки ден
докле бъда разорен!