автор: YOTOVAVA

Съзирам как се връщат щъркели –
и дирят своите гнезда,
кръжат над сринатите къщици –
в покрайнините на града.

Безмълвно спират сред руините,
човъркат мъртвите асми,
остатъците от комините,
от алабастрови брези.

Нетърпеливите булдозери
как ръфат с хищната си паст,
албуми с извехтели фотоси,
загърбеното подир нас.

И само нощем лунатиците –
които в унеси сноват,
ще чуват как оплакват птиците
за сбогом сбъркания свят.