автор: baigezan

Посред деня, на панаира
припи ми се внезапно бира.
Да става, квото стане...
Напред бе, бай Гецане!

Направо тръгнах към кафето,
настроен пивко, общо взето.
С доста разтреперан глас
поръчах бирата си аз.

Барманът студена я поднесе,
цялата планета се разтресе.
Вперих се в набъбналата пяна,
разумът гората хвана.

Когато лъв преследва антилопа
сърцето му навярно хлопа.
Отпил от този еликсир
моето заби безспир.

Ах, бира сладка и омайна,
кажи каква е твойта тайна
та пием те дори до здрач
даже и да няма мач?