автор: stanina

На вратата имаше бележка, че тази вечер курсът се отлага поради внезапен ангажимент на водещата. Извиняваха се за причиненото неудобство и обещаваха през следващата седмица да наваксат с часовете.
Изобщо не се замисли, все едно ѝ беше. Не че не ѝ беше приятно да го посещава, но и той беше част от семейния живот. Мъжът ѝ подари шевна машина и я записа с думите "Удава ти се, а и ще си работиш у дома и няма да имаме грижа за децата." Да, удаваше ѝ се, и докато бяха малки, с една стара електрическа руска машина с удоволствие им шиеше дрешки всякакви - и официални, и на принцеси, и балетни пачки. Вече и двете бяха ученички и други неща ги вълнуваха.
В последно време на два-три пъти подхвърли, че ще си потърси някаква работа на половин работен ден, за да може и да води и прибира децата. Тогава Макс ѝ подари машината.
Излезе на булеварда и се замисли. Не ѝ се прибираше. Искаше ѝ се да се наслади на малко безгрижие, което почти беше забравила какво означава. Повървя, пресече булеварда и се шмугна в пряката. Първо бръкна в чантата и изключи телефона. След това влезе в пицарията.
- Добър вечер! Какво мога да Ви предложа?
- Здравейте! Ще вечерям.
- Компания?
- Не, сама съм и не очаквам никого.
Сервитьорката я поведе към втория етаж и я настани до странична маса за двама до прозореца към градината.
- Надявам се да Ви хареса? Заповядайте. Приятна вечер! Сега ще донеса и менюто с храната. За напитките е на масата - пое палтото ѝ и го закачи в ъгъла, а Женя постави чантата си на свободния стол.
Малко по-късно, отпивайки от чашата бавно, с наслада, си мислеше, че не си спомня кога за последно се е чувствала така. Сама. Да се наслаждава на собствената си компания. Без да очаква да се отвори врата, звънне телефона. Мисълтя ѝ да блуждае където си иска без план и посока.
Поръча си и второ и докато хапваше пицата, вече мислеше и какъв десерт ще си поръча. Ненатрапчивата италианска музика напяваше за любов, красота, разбити сърца, и допълваше удоволствието ѝ от самотата.
Хвана такси от булеварда без да включва телефона си.
Максим седеше пред телевизора в хола непреоблечен и скочи срещу нея, като влезе.
- Къде беше? Не сте имали курс, а не ми се обади! Децата питаха за теб преди да си легнат. Чакам те да вечеряме, какво става?
- Нищо, всичко е наред. Падна ми батерията. Поразходих се. Не съм гладна.
Гневният му поглед сам по себе си говореше - "Да вечерям сам? А какво? Сам ли да си слагам?"
Женя го остави сам да си отговаря ѝ се оправя, и тръгна към банята. За първи път не ѝ пукаше. За първи път след толкова години не се чувстваше като на генерална репeтиция. За първи път от толкова време беше направила нещо за себе си, и сякаш планина падна от гърба ѝ.
А Макс, докато заспиваше, се питаше "Какво не съм направил?", усещайки, че Женя му се изплъзва като пясък между пръстите. До сега всичко беше както си трябва: къщата, децата, жената, беше подредил всичко и нищо не предвещаваше тази вечер. Чувството, че контролът му се изплъзва, не му даваше мира.
- Добро утро! Ще заведа децата и след това ще ида до офиса на Мими. Търсели рецепционист на половин ден, да видя на место.
Сякаш шамар му зашлеви. Какво ли още го очакваше? Ще трябва сериозно да си поговорят довечера. Една жена веднъж стъпи ли крачка в страни, спирка няма - казваше дядо му. Целият му мъжки свят на горд флагман на семейния кораб, граден с години, се срина само с един провален вечерен курс по шев и кройки.