автор: Albatros

... тъй както мравката щипука – и дългия ми път сече,
и пожелава ми наслука, и на добър ти път, момче! –
на „ти” със хорица и птички, всеопрощаващ и смирен,
живея просто като всички, и – както казват, ден за ден,
и изгревите идат – светли като тибетски мъдреци,

и аз превалям километри, поел в енергиите „Ци”,
ненавист, злоби и омрази загърбил със премислен жест,
дано пък утре Бог ви пази! – щом като аз не смогнах днес,
да легна и да спя, тъй хрисим, дете под звездния покров! –
защото този свят крепи се на простото словце – Любов.