автор: Mojsei

Не обичам да работя. За това ли съм се блъскал четири години в техникум и три години във военното училище?
Имам полувисше образование и съм началник. "Полувисше" - най-хубавата дума, защото е съчетание между скромността и просперитете. "Полу" - скромно и пленително въведение в подсказващото и перспективно, но и дразнещо "висше". Вън висшистите от държавата! Да живеят началниците! Не обичам да съм на върха, не обичам да бъда в началото. Обичам да съм по средата, в меките полутонове на посредствеността. Правя само каквото ми кажат началниците и то не, за да свръша работата, а да им се харесам - енергично, всеотдайно, дори жертвоготовно, почти както в любовта.
Чак след революцията разбрах, че парите са единствената ценност на този свят. Нищо! Аз съм упорит и ще наваксам. Вече зная кои са ценностите, които движат света. Само да не допусна някоя грешка от глупост. Нскоро началникът ми процеди през зъби:"Не искаш да работиш с мен, а!" Тръпки ме полазиха и усетих, че почвам да мисля, от което се ужасих. Но все пак, какво ли означава това? Защо поех ангажимент да не мисля? Може би само външно ще трябва да показвам, че не мисля, а иначе да разсъждавам? Но не съм ли закъснял много? Да, щастливи са тези, които могат външно да показват едно, а вътрешно да са си каквито си искат. Е, щели да бъдат раздвоени! Та всички са така...