автор: Albatros

... бях хлапенце 5-годишно, нямах метър на аршин,
тихо, дъхаво и скришно беше в бабиния скрин,
дядо дърпаше на пруста своя благ тютюн с лула,
и, когато се разчувства, викаше ми: – Я ела! –
сякаш пълна бе със слама пазвицата му по мрак,

кончето пръхтеше в дама, ровеше сеното с крак,
попът – пийнал в хоремага, друсна весело хорце,
готвеше се да си ляга кротналото се селце,
мракът, тръгнал през шибоя, дъхаше на див пелин,
Господи, пази ми тоя спомен в бабиния скрин.