автор: baigezan

На младини добре живях.
Светът безкраен опознах.
С девойки бях, и ядох,пих.
Коли семейни потроших.

Не се замислях за мангизи
а за майтапи и пинизи.
Щом си млад, какво ти пука!
Купонът е сега и тука!

В средна възраст бе различно-
държах се мило и прилично.
Парите кътах лев по лев,
жена ми беше главен шеф.

Запълни моето съзнание
с деца, растеж , образование
и аз, завит във свойта кожа,
стремях се да не се изложа.

Сега децата са далече...
А дърт,изглежда май съм вече!
Нещо гложди ми душата-
тъй трябва ли да са нещата?

Да, старостта на прага чака
към нея за да хванем влака.
Но стари,болни, изтърбушени,
не трябва гузно да сме сгушени!

Животът даден е на всеки
да тъпче земните пътеки.
Не трябва нищо да изпускаме
докато по тях препускаме!