автор: Albatros

... със лулица, прахан и огниво се надвесвам връз белия лист –
днес решил съм да пиша красиво и на стихче поне да съм чист,
като мъничка лятна светулка! – като вейнато птиче перце,
красотата край мен да трептулка – и във всякое мое словце,
всеки ред да е изворче чисто! – светлинка от библейския Йов,

всяка думичка – бяло мънисто, да търкулвам – кълбенце Любов,
да се раждам за обич отново! – птица Феникс във синята вис,
във Великото българско Слово да съм праведен, светъл и чист,
нямам място в словесния Лувър, аз рисувам безброй слънчица.
И си знам – Красотата лекува – и ликува! – в добрите сърца.