автор: ringo

След тебе няма послепис.
Защото кой ще го напише?
Най-важното, ако решиш,
пиши, докато още дишаш!

Пиши, когато гняв кипи...
когато те изпълва радост!
Неважно ли е - премълчи,
не хвърляй думите нахалост!

Но ги пилеем на ангро
и често правим го от скука!
Дали било и не било -
като мехурчета се пукат!

Изчезват бързо, като дим -
ненужен шум и кухи фрази!
А струва си да замълчим,
та силата им да запазим!

Но все така не ги пестим,
запълваме с тях място, време!
Когато трябва да мълчим,
такава щедрост ни обзема!...

А те са силни като взрив,
света ни могат да обръщат!
И ако днес донасят срив,
то утре ни в живота връщат!...