автор: Optimist

От Кайро до Александрия се отива най-лесно с влак или с автобус. Рекох да опитам и двата. Ей така, мнение да имам. Отидохме с влак. Блага работа! Вагоните бяха отворени, без купета. Пушенето беше забранено навсякъде по влака и мястото между две отсрещни седалки беше предостатъчно човек да опъне крака. Хубаво и удобно. Слезнахме на гарата в Александрия и наех такси.
Казах на шофьора името на хотела, който един колега ми беше препоръчал и таксито тръгна. Хотелът беше на крайбрежния булевард но изобщо не ми хареса. Стар и допотопен. На вратите на стаите имаше бронзови табели известяващи кои знатни, световни особи са гостували в тези стаи по времето когато този хотел в бил в разцвета си. В стаите мебелите бяха луксозни, но стари, от времето когато хотела е бил нов. На балконите не можеше да се излезне. Бяха малки и заети от външните тела на климатиците. Беше късно тепърва да се местим на друг място. След като се настанихме криво-ляво в стария хотел на Александрия, излезнахме да се разходим по крайбрежния тротоар. Тръгнахме на запад (по стар навик ) и след време стигнахме ресторант, подпрян на колони в морето. Много голям ресторант. До него се стигаше по мост. Ресторантът предлага само прясна морска храна. Такова разнообразие не бях виждал до тогава. Големи аквариуми с жива риба. Витрини с раци и скариди от цял свят, какви ли не екзотични риби, октоподи и друга твар, наредени върху легло от хрускан лед. Всичко украсено до сбъркване. Много обичам морска храна и лигите ми потекоха. Всички маси в ресторанта бяха кръгли и много големи, по за двадесетина души. След като огледахме добре осветените витрини, които като да нямаха край, избрахме си маса, седнахме и отворихме менюто. Взех да избирам какво да поръчам. След малко дойде и оберкелнера. Направих поръчката по картинките в менюто.

По едно време, няколко келнери идват с ръце отрупани с чинии и слагат всичко само на нашата маса. А ние сме само двамата! Аз вярно, поръчах повече от обикновено ама чак толкова знаех че не съм поръчал. Оставиха десетина - петнадесет чинии и изчезнаха. Гледам аз, ама не виждам нищо от това дето го поръчах. Хвана ме яд. Оглеждам се за някой да поеме оплакване. Вместо това, гледам тия тримата пак идват с още толкова чинии, пак за нашата маса. Викам си тия прекаляват. Правя им знаци, че не го искам всичко това, но не доземат. Оставиха чиниите и пак изфирясаха. Цялата ни маса се изпълни с чинии. Маса за двадесет души!!!!
Тъкмо се приготвих да стана и да търся обера, който ни взе поръчката и гледам го идва. Обясни, че това са всичките предястия, които ресторанта предлага. Каквото ни хареса, придърпваме си го за консумация и плащаме само изконсумираното. Останалото си го прибират обратно. Погледнах на чиниите с друго око, вече. Баси вечерята направихме!
На другият ден се преместихме в Шератон, на другия край на града, в непосредствена близост до двореца на крал Фарук. Докато стигнем до там обаче, шофьорът кара повече от час по крайбрежния булевард на града. Не се бях информирал предварително колко голям е този град. Оказа се много милионен.
Върнахме се в Кайро с автобус. Отврат!!! Автобусът хубав, от тия с бар и тоалетна вътре, но пушачите го направиха отврат. От пушек не се виждаше. Очите ми се насълзиха, залютя ми, тежко беше за дишане. Още на първата спирка в Кайро слезнахме, за да вземeм такси, да ни закара до хотела.

За наколният ресторант на Александрия исках да разкажа в този разказ.