автор: Albatros

... щом лула тютюнец пуша върху белия перваз,
втръснало ми е до гуша да си мисля кой съм аз? –
и под топлата си стряха да се питам всеки ден
жив ли съм, когато мряха светли хорица до мен,
гладния дали нахраних с къшея си черен хляб,
или ръсих сол на рани на страдалец сам и слаб,

бях ли справедлив със всеки, или винаги греших,
все по праведни пътеки ли вървях пред своя стих,
и дарих ли с топла дреха в парка стария клошар,
пак ли за балък ме взеха? – на световния пазар,
казън или милост просих, Боже, в твоя небосвод?
В мен едно кълбо въпроси се търкаля цял живот.