автор: Albatros

... аз доживях до възрастта, в която вече мога всичко –
додето вестника чета, да дремна в парка – смешен чичко,
из пролетната светлина да тръгна, турил бяла ризка,
дете да милна – и Жена! – да гледам, без да си поискам,
по цял ден да ловя лефер, азмани погнал през ачика,
да пиша в своя стар тефтер каквото ми е на езика,

в зори на сбръчкания плаж да дишам дълги йодни пари,
за пенцийка натрупал стаж, да черпя градските клошари,
да си говоря, да мълча из тишините – златна делва! –
и върху своята бохча с врабците хляба си да делна,
молитвата си да чета, пред своя Господ паднал ничком,
аз доживях до възрастта, в която Бог прости ми всичко.