автор: ringo

Във къщата ни днес цари затишие!
Как странно е - космична тишина!...
Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия -
дано да сетиш чувство за вина!...

От миналата нощ не пазя спомени,
но сутринта кафе си правих сам.
Прибрах се късно с телеса поломени,
къде и що е ставало - не знам.

Закуска, виждам, че не си направила -
резонна санкция след мой провал!
Бе промени това жестоко правило!
Че хич ли пък за мен не ти е жал?...

Загубил съм си нейде панталоните...
А, ето ги - но без следи от ръб!
При нас, каквито и да са сезоните,
сърдита, често ми показваш гръб...

Ще трябва да се справя сам с ютията,
макар че рискът твърде е голям...
След час ругая гласно тъпотията -
ми прогорил съм го - и тук... и там!...

Нервира ме туй твоето бездушие -
почти граничи с липса на морал!
Сигнал да си обирам вече крушите,
дървото докато не съм изял?...

Харизвам ти и сметките, и спомена
за моята чувствителна душа!...
Тъга ще ме измъчва незапомнена!
Ще търся друга да се утеша!...