... как искам да живея на планета, където всички хора са добри,
надмогнали световната несрета – и алчната си жажда за пари,
където ще си бъдем брат за брата и няма да горчи парчето хляб,
и мравката дори ще ми е свята! – нахълтала във моя вехт долап,
където няма болести и маски, и всеки жив човечец ми е мил! –
и никнат в пехотинските ни каски цветята в моя пролетен април,
където из полята с теменуги, със обич! – босоноги ще вървим,
защото няма как да бъдем други, освен да литнем с обич яко дим.
И – моля ви, простете на Поета? – че ви наръси шепа звезден прах.
На моята измислена планета за по-щастлив живот си помечтах.