автор: Optimist

Отиват с баща му към колата. Малкият иска ключовете. Поемайки ги, тръгва на две крачки пред баща си. Стига вратата на колата, пъха точният ключ от връзката и отключва, но все още не може да я отвори. Баща му я отваря. Малкият отказва всякаква помощ да се качи. Качва се сам. Ако някой незнаещ понечи да му помогне, започва да негодува и да вика "Сам, сам!!!"
Качва се първо на пода след което се покатерва на седалката. Изправя се, обърща се на обратно, с лице към кормилото и сяда зад него. Хваща го с две ръце, като отвреме на време, с дясната ръка, натиска копчета по таблото. Пуска мотора с "бръм, бръъъъмммм" и "тръгва". Върти кормилото с две ръце, като отвреме на време "сменя скорости" с обиграно движение. Ей го на
Ритуалът продължава.
След около пет минути баща му го подканя да се премести, че са тръгнали да излизат все пак. С малко зор и нежелание малкият се премества на съседната седалка, където обикновено сяда майка му. Така наместени изкарват колата от гаража или от където са паркирали. Отиват на десетина или двадесет метра от там да вземат майка му. Спират. Майка му отваря задната врата и я оставя отворена. Отваря и предната. Хваща малкият и го премества на неговата седалка отзад и го стяга с коланите. Затваря вратата. Намества се отпред. Слага си колана затваряйки и нейната врата. Тръгват.
Това е всеки път!
Малкият разпознава колата на баща си между всички останали паркирани коли. Разпознава и моята. На баща му колата е "тати кола". Моята е "дядо кола" или "Кольо кола". Неговата собствена е "Ико кола", която стои паркирана в нашият хол. Още не може да произнася името си Вико и затова - Ико.
Егати хайванчето е! А па е и Овен на всичко отгоре. Вместо родителите му да го възпитават, той възпитава тях. При това много по-успешно, отколкото те него.

Коментари под разказа
Както се казва:детето си има маичка! Не се знае в какво ще прерастне този ритуал. На мен, от тази възраст на сина ми, ми остана,че разпознавам всички марки и модели на коли. За съжаление не съм така успешна в новото му хоби.
И благодаря за хубавите снимки от Катарино - бяхме по-предната седмица, ама аз нали все забравям, че имам фотоапарат и нямам запечатни толкова кадри!
======================================
"Вместо родителите му да го възпитават, той възпитава тях. При това много по-успешно, отколкото те него."
Писал си цели 3 параграфа, все едно налял си в коритото 3 кофи вода - и хоп! - пуснал си капката боя. Силно-заредени две изречения!
Моята първа реакция беше доста песимистична. Може би защото доста съм гледал резултатите от деца, възпитавали родителите си, сиреч останали невъзпитани. Като такива положения преобладават всред момчета, чиито майки чустват за нужно да прилагат "горкичкото" към споменаването на чадата си... А описанието е за момче - точно в статистиката! Това още до като четех текста преди твоята капка; твоята капка съвсем ме засили. Надявам се този "ритуал" да бъде резнат с налагане на родителски контрол. Детският поглед върху такива ритуали извлича много по-различни изводи от първично-очакваните. Второ дете би довело до известно автоматично регулиране в ритуалностите, стига възрастовата разлика да е малка. Иначе се получават дупликати...
=============================================
Напомня ми за една много кофти история за едни хора, които дълго време нямаха дете и когато накрая се сдобиха със син, бяха толкова щастливи, че му трепереха и му задоволяваха всеки каприз. Детето постепенно порасна и се превърна в чудовище, но родителите му до последно не даваха лоша дума да се издума за него ... ... целият свят се беше наговорил да прави мръсно на гениалното им дете ... което така и не благоволи нито да учи, нито да работи докато родителите му се изтрепваха от работа за да му осигурят лукса, който заслужаваше според тях ... историята е кофти, младежът се свърза с неподходящи приятели ... взе да прави неподходящи неща ... краят беше трагичен ... естествено, че не го пожелавам на тези хора, които си описал, на никого не бих го пожелал, само искам да ги предупредя, че ми звучи много (до болка ) познато това:
"Вместо родителите му да го възпитават, той възпитава тях."
===================================================
А по темата за възпитанието може да се пише много и разнообразно. Някои ги възпитава семейството,други улицата,трети се самовъзпитават.Никой не може да предвиди кое е най-доброто в случая за детето му. Едно го учиш,то друго възприема и трето прави.
Важното е да вижда добрия пример,а пък каквото иска ще попие.
===================================================
Аз мисля,че ключовото в овладяването на този ритуал е: "Хваща малкият и го премества на неговата седалка отзад и го стяга с коланите." Няма крясканици, дърпаници, увещания и т.н
===================================================
Родителството е трудна работа, която се върши от доста неквалифицирани кадри - докато се изучиш и ........децата ти порастнали.
===================================================
За съжаление и това, за което пишете се среща често.Наричам го синдрома"От любов".
===================================================
Дарки, пък на мене ми се струва, че децата ВИНАГИ възпитават родителите. Под тяхно влияние, родителите се превръщат от деца в родители. В зависимост от заложбите им, това превръщане може да стане в най-различни посоки:
- работохолици, слепи за факта, че децата им също трябва да се научат да работят;
- покорни слуги на отрочетата си;
- господари на положението, пред които децата не могат и не смеят ни да гъкнат, ни да проявяват смелост, ни не дай си боже - да проявят самоинициатива
- родители, които се грижат децата им постепенно и отрано да свикнат, че светът не е "Диcни ленд", а животът не е серия от "Дързост и красота".
Последната категория е най-често срещаната.
==================================================
По пътя си към тези превъплъщения, новоизпечените родители винаги задължително правят грешки, за които после плащат. Това влиза в цената на удоволствието да си заобиколен от деца и внуци...
==================================================
Аз пък намирам за ключово ето това изречение: А па е и Овен на всичко отгоре. Всички, които са критикували по-горе, нека се върнат и препрочетат, че детенцето е овненце. Много ясно, че то ще възпитава! Овненце и по-старичък овен не се възпитават просто с "рязване". Иска се лееекичко, меееекичко и с по-тънка пръчица. Не може с рогата напред, моля ви се! Ама пък са сладки и умнички тези овненца! И все са хубави!
=====================================
Не мога да се стърпя да не ти отговоря, Скромни,
Умен човек си, но няма капка житейска мъдрост в теб. Ама капка!
Ти твърдеше, че родителите ти са интелектуалци и ти се повръща и до ден-днешен от интелектуалщини, нали? От теб не сме чули една добра дума за тези, които са те родили, отгледали, възпитали (някак). Е, обясни ми как стана така, че сега си това, което си, ако не бяха родителите ти (поне донякъде)? Ако не те бяха научили, че светът не свършва в края на селото и животът не се изчерпва с поливането на доматите в градината?
Знаеш ли сега какво си помислих:
Ако моите родители ме бяха качвали на шофьорската седалка в колата си, ако ми бяха купили "ико кола", ако по-късно ми бяха наели гувернантка, която да ми говори на немски, а още по-късно ме бяха записали в немската гимназия, а още по-късно ми бяха понеподсказали да се запиша да уча в университета... Ако не ми бяха повтаряли без прекъсване да съм закопчана догоре и сресана на път, че червилото е присъщо само за проститутките... Че като те почерпят с бонбон, трябва учтиво да откажеш. Че момчетата искат единствено да ми направят нещо лошо и нередно. Че носът ми е голям и крив, че и зъбите ми са криви и много-много да не ги показвам... а пък косата ми е права като праз и бозава на цвят... (Да продължавам, е излишно.)
Ако ме бяха завели на почивка на морето. Ако ме бяха завели да видя Копривщица... или Мюнхен. Ако поне веднъж ми бяха казали, че нещо, нещичко у мен е хубаво или поне приемливо. Ако ми бяха позволили някаква волност или свободомислие... Нямаше сега да съм тоя парцал, който съм. И нямаше целия ми живот да е такъв боклук, какъвто беше. И въобще щях по-отрано да знам, че в живота няма "ако".
Родителите ми бяха добри, работливи, свестни хора. Никога няма да ги прежаля, нито ще ги упрекна за това, което са ми дали,или не са ми дали. просто ти разказвам моята гледна точка за първоначалния старт - твоя и моя.
Говоря за възможностите, които родителите дават (или не дават) на децата си. Има родители, които (макар интелектуалци) подтикват децата си да държат отворени очите си, да са активни, да не се ограничават само "до края на селото". Има и обратното. И не е въпрос само на родителска любов.
Оптимиста е писал като мъдър човек - наблюдавайки отстрани, констатирайки. Писал е с любов към хлапето. Не е отсъдил нищо за родителите и възпитанието им, просто е разказал случка, която се повтаря. Ти нямаш ли си ритуали? Винаги ли импровизираш в живота си?
Теориите ти са винаги стройни, математически точни, заковани като с пирон.
Но все си мисля, че теориите невинаги отговарят на практиките. Дано, ако имаш деца, им показваш, че ги обичаш. Аз не го можах това.
==========================================