Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Adenium
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14036

Онлайн са:
Анонимни: 737
ХуЛитери: 5
Всичко: 742

Онлайн сега:
:: Albatros
:: anaangelova
:: zebaitel
:: rady
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2023 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТри кебапчета за моя Учител по рисуване
раздел: Есета, пътеписи
автор: Albatros

... моят учител по рисуване в основното училище „Св. Климент Охридски” беше дребен, млад, русоляв, къдрокос, синеок, винаги усмихнат човек, когото ние – хлапетата от Седми „А” клас, адски много обичахме.
Казваше се „Другаря Иванов”, защото годината беше 1969-а, когато дори училището не беше "Свети Климент", а просто "Климент", всички бяхме другари, и никой от нас, а, предполагам, че и от колегите му в учителската стая, не знаеха, че зад това простичко „Другаря Иванов” вече се беше скрил един прекрасен Божи дар, който много скоро щеше да превърне нашия любим учител Иван Иванов в един от добрите български художници-графици.

Караше ни да си купим предния ден по един чер молив „Б-2” и ни водеше с блокчетата за рисуване в Морската градина на Варна, която е само на един хвърлей детски вик от любимото училище, смъквахме се край него по пейките, където той искаше да нарисуваме Обсерваторията, Малкото казино, Дяволското мостче, някое криво дърво или стъпалата към Централния плаж.

Усещах как внимателно приближава зад гърба на всекиго от нас, привежда се над детските ни рисунки, разглежда ги, състедоточен, мълчаливо усмихнат, или просто протяга ръка, хваща несръчната ми ръка – и я задвижва в „правилната” посока по рисунъка.

Няма да скрия, никога не ме похвали, дори веднъж в голямото междучасие ми рече: – А бе, Валерка, ти едно кебапче не можеш да нарисуваш, някой ден ще умреш от глад! – и двамата се заливахме от смях. На следващия ден занесох в малкия му училищен кабинет три кебапчета с две хлебчета от тогавашната, култова за времето си, сладкарница „Малина”, а той ми каза: – Затвори вратата! – и извади две бири.
Тогава за първи път в живота си пих бира – и до ден днешен не съм спрял.
Помня с колко тъга в погледа, додето ме изпращаше, ми каза: – Да знаеш, Валерка, спреш ли да виждаш във Варна художници да рисуват по улиците, на плажа или в Морската градина, тогава вече всичко ще е свършено!

Сетне аз изчезнах нанейде, той също – по неведомите пътища на Изкуството. Оттогава се минаха 50 години.

Художник от мене не излезе. Но след Иван Иванов жив художник, да рисува в Морската градина на Варна, не видях.

Благодаря за урока ти, Учителю!


Публикувано от Administrator на 16.04.2022 @ 12:24:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Albatros

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.01.2023 год. / 22:20:24 часа

добави твой текст
"Три кебапчета за моя Учител по рисуване" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.