стихове пиша,както умея.
с никакъв смисъл,с голяма идея.
никой не може да ме надскочи,
дори носител на платинени плочи.
Господ не иска това да оправи-
хит съм поне във стотина държави.
всички ме гледат право в очите.
без да им искам, дават парите.
аз съм носител на полъха нов,
а и проводник на нова любов.
нещо обаче ме забавлява-
аз ли съм Пичът в тази държава ?
та хора достойни, мъдри и умни,
не като мене- достатъчно шумни,
тихо работят за този народ,
загърбили близки, приятели, род.
казал бих аз като оня министър,
отдавна далеч от всеки регистър:
,,флагманът щом съм на тази идилия,
значи живеем в пълна дебилия !,,