автор: poligraf

Зората бяла ли с пищни нозе изпревари,
с очите - слънца, ли запали новия ден?
За тебе знаеш ли колко са пели фанфари
и колко на твоите сочни устни съм в плен?

Що ли си рано ранила, млада девойко,
на розобер да пристанеш ли в ранни зори,
снагата тънка да виеш в дъхави клонки
или друго в главица красива теб озари?

На розобер вместо морна, ти, да пристанеш
като стрелата в полет него ще го предваря,
теб със прегръдка копнежна в миг да открадна,
че си ми, млада девойко и кръст, и олтара.

Знаеш ли, ти, самата си роза уханна,
засияла в мъниста - капчици синя роса,
любовта си закичих тук с теб под Балкана
живота си, млада девойко, с теб да крася!