автор: zinka

На въпроса – Вярвате ли в Бога?“
да отметна "Не"-то не можах.
Ластовичка и на "Да" не сложих
и от отговор се въздържах.

Вярвам или не – какво значение
има този факт за някой друг,
ала ми е странно как за мене,
нямам точен отговор до тук.

Радвам ли се – и допирам длани,
с поглед някъде далеч над мен
и благодаря...! И пак се каня
да осмисля Бога вътре в мен!

Гняв ли никне в тихата ми същност,
против мрака в нечия душа –
черпя от небето сили външни
нерешимото за мен да разреша.

Сънищата ми – пътека тайна
в друг живот. И често там е Той -
тих, добър, със светлина сияйна
носещ ми утеха и покой.

Вярвам, че Доброто съществува –
в мен и в теб е! И във всички нас!
То е Бог! И мисля че си струва
да признаем Неговата власт!