автор: ringo

Излязох, тъй, на пейката пред блока,
децата как играят да позяпам...
Картината наоколо - жестока!
Жени край мен, а аз мухите лапам...

Рецепти, лютеници и диети...
Е, как човек тук може да се включи?
Не е трибуна никак за поети
и думата не мога да получа!

Наумил бях две стихчета да кажа,
на нашата комшийка баба Недка.
Но тя на внуче лютеница маже
и спори с две слънчасали съседки...

А мен ме гложди яко под езика,
напират вече римите отвътре...
"Ей, Пенчо бе, - по мене Недка вика,
я - кокали за малкото ти кутре!..."

И бута ми в ръце една торбичка
с остатъци от днешния им обед.
Забравих чувства, стихчета и всичко...
Със нож в сърцето сякаш ме прободе...

Не, тука лирика е неуместна!
Но стихчетата все пак ще запазя!
В момент, когато сме сами, ще блесна!
Пък днес - най-много да загазя...

Та чувствата си засега ще скрия
към симпатичната ми баба Недка.
Но вижте я!... Намазана филия,
подава ми пред двете ни съседки!...

А стих със лютеница хич не ходи
и този факт направо ме съсипва!
Съседките с очи на октоподи,
сумтят и подмустачно се подсмихват...

Обърка плановете баба Недка!
Кажи-речи, то удар е под кръста...
А, смазан от любезната съседка,
с коя ръка сега да се прекръстя?

Но трябва да опазим тази връзка,
пък в блока трудно е да скриеш нещо,
затуй решавам се на стъпка дръзка -
във конспирациите действам вещо!

Ще замразя любовните куплети!
Пишете го това на мойта сметка -
компромис правят всичките поети!
Аз ще възпея нейната жилетка -

изплетена перфектно на две куки
и всички багри есенни събрала -
направи ни на разногледи тука!...
Напред е бабата с материала!...

Спокойно пред съседките ще взема
тогава стихчето да рецитирам...
Дали ще бъде ода то, или поема,
ченетата им после ще събирам!...