Беше зима.
Снежинките попиваха очите ни
и ги превръщаха
в мънички пулсиращи сърца.
Тичахме. А всъщност
бягахме от другите към нас.
Не стигнахме.
Снегът не беше затрупал докрай
нашето есенно минало.
Беше тъжно хубаво.
Сами не бяхме. А всъщност...
бяхме.
И май не беше зима.