автор: Optimist

Вперили сме поглед един в друг и се гледаме съсредоточено. Докато се гледаме, мисля си. Кон така не може да ме гледа. Това куче ме гледа като човек. Има живот в погледа му. Някакво очакване се вижда.
Мисля си още, че и двамата сме опитомени хищници. Погледите ни са "омекнали" вече. Няма го убиеца в тях. Мина ми през ума, че на всички хищници очите са отпред, да се фокусират на жертвата, да могат да определят разстояние, да знаят кога да направят последният скок и да "прегърнат" жертвата. От друга страна, мислейки за жервите, на тях очите са от двете страни на главата. Да могат да гледат във всички посоки. Те нямат нужда от фокусиране, определяне на разстояния. Живеят в постоянен страх. Достатъчно е с едно око да видят, че нещо се придвижва към тях и беж, да ги няма. Живот спасяват.

Кучето очакваше да излезнем в задния двор и да си поиграем. Излезнахме. Поиграхме си. Изморихме се бързо. И двамата сме стари вече. Нямаме издържливост. Прибрахме се. Кучето легна и заспа веднага. Трябва да почива бързо. Още няколко години и няма да го има вече. Къс им е живота. Нашият също е къс. Относително. И за съжаление. А е толкова хубав, пусти живот! Такъв кеф е да се живее!