автор: Optimist

...вървя по левият тротоар на бул. Скобелев, от Витошка към петте кюшета. Левият тротоар, защото сенчест. Пред мен, на десетина метра, до едно дърво, забелязвам бяло къдраво пуделче. Седи до дървото и търпеливо чака. Отдалеч видях, че на врата му имаше вързана мартеница. Шнурче около врата, но пискюлите се падаха отстрани а не отдолу.
Нямаше жив човек по тротоара. Кучето гледаше към вратата на магазин, да не би да си изпусне собственичката като излезне. Аз пък гледах него, не че щях да изпусна нещо ако не го гледах. Като го приближих, под влияние на хубавото време, на пролетта или кой знае на какво, подвикнах високо, да му обърна вниманието.
- Кучо, кучо, кучо!
Обърна се и впери поглед в мен. Опашката му направи един пълен цикъл и спря в изходна позиция. Всички тия кученца гледат гяволито, ми се струва. И умно. Често по-умно от някои от нас, хората.
Вече доста по-близо, гледайки се изучаващо, поприведох се и му викам.
- "Безаме" те мучо, кучо. Опашката се развъртя на всички посоки а кучето взе да пристъпва с предни лапи на място, както беше седнало. Дали пък не ме разбра и взе да губи търпение от очакване. Така и така нищо друго не му се случваше докато чака.
Да ама не. Удостоих го с един обичащ поглед докато го отминавах и включих на друга вълнА.