Четири години без Ангел Ангелов - ANG
Звездните покриви звънят
под стъпките ти горе
в неизлечимото небе,
вечност моя,
чиста същност, разцъфтяла
над облачните корени.
Върволица от животи
отминаха в безкрая.
От парливите вени
на белите лястовици
сепнато надничаше,
докато се разпадах
на мъждукащи атоми
под загасналото слънце
на тази кретаща планета,
в която няма никаква вяра
и всеки сам за себе си е звяр.
Отдавна проумях, че няма как
да променя света
и мога само да наторя
Земната градина със светлина,
защото райската загина.
Чакай ме -
зеленото пропукано тържество
на природата за последно да видя
и се връщам при теб на Сириус.
Откъдето всъщност ти дойде.