автор: Optimist

Новините коя от коя по-лоши. СНН, Евронюз, ББС... На която новинарска медия да се включа, все лоши новини. Снеговалежи, лавини, бързо затопляне, порои, стотици хора жертви навсякъде по света, разрушени пътища, хора до кръста в студена, мръсна вода, спасяват се. Тия дни се навършвали пет години от голямото цунами, дето издави четири хиляди души в Индонезия. Хора загубили всичко на този свят - материално и духовно. Останали единствено със себе си и нищо друго. Справят се някак...

Ние тука...богоизбраните...малко снежец, колкото да си имаме бяла Коледа. Евреите си мислят, че те били богоизбраните. Толко знаят! Изобщо идея си нямат какво е да си богоизбран. И добре че е така!
Вчера, от какъв зор, отиваме на Банкя минерална вода да си наточим. Това че е и без пари е отделен въпрос. Гледаме наредили се на опашка все богоизбрани. Нямат си друга работа, като нас, отишли вода да точат. Отказахме се. Баш богоизбрани не чакат по опашки. Тръгнахме в обратна посока. Времето хубаво, само за пътуване. Къде не съм ходил още, че там да идем. Панагюрище!
Та, айде, айде у Панагюрище. И там монументи, паднали герои, много стълби, камък. Дочух няколко деца като си говорят докато ги отминавахме - Обичам го този град бе, обичам го! Около десет годишни.
- Чу ли ги, питам спътничката си?
- Чу ли са го от някой!
Поразгледахме, поснимах, влезнахме да обядваме и починем малко. После пак навън.
- Какъв въздух само!
- Като пушиш...всеки чист въздух би трябвало да те впечатли - прибавям саркастично. Отговорът беше премълчан. Тактично.
Запътихме се към новият музей с златното съкровище. Отворено. Без вход. Може и да се снима. Наоколо все стари сгради, от онова време. Благодат.
Минаваме покрай колонадата на църквата св. Георги победоносец. Викам си, този Гошко ако не беше убил змея, никой нямаше да знае че е съществувал. Убиваш един змей и ставаш велик. Светец даже. Строят се постройки в твоя чест. Рисуват те така, че никога да не можеш да се разпознаеш. А пък дали е било змей или най-обикновена змия, кой знае. И дали я е убил с копие или само я е настъпил, и това не се знае. Абе, от мен да мине. Има си хора, които вярват на всичко. Тъй са устроени. Само дето не искат да вярват на невярващи. Страх ги е.
Наближи време да се сдрачава. Слънцето беше пред залез. Двама богоизбрани решиха да се връщат. Пътят сух. Няма навалица от коли. Пътува се бързо. Пристигнахме за нищо време и кой от къде е.
Какво нещо е да принадлежиш на богоизбран народ! Евреите нека си живеят в заблуда, че ако прозрат истината може и да ни притъмнее...

Щях да си забравя пънч линията. Заключението, по нашенски.
Толкова ни е хубаво в тази наша родина, че за едното разнообразие сме станали свадливи.
От нийде взорът зор не види.