автор: Optimist

Студено лято. Няма как другояче да го нарека. Сутрин ставам на 13 градуса по Целзий. По пладне се вдига до към 18. Това е всеки ден. Днес беше изключение. Сутринта термометъра показваше 11. Ставаме, намятаме халатите и излизаме на въздух да си пием кафето. Излизаме в едно малко дворче оформено между къщата и гаража. Малко дворче с много цветя. Всичките в саксии.
Има малка масичка с два стола опряни до къщата. Има и малка софа опряна в гаража. Всичко това от плетен бамбук или нещо подобно, с възглавници. Сядаме един срещу друг и сръбваме кафе. Загръщаме се с халатите около врата да задържим топлината в себе си. Ръце и крака изстиват, но се кефим на свежия въздух. Отсреща, зад гаража, почти в непостредствена близост, се извисява хълм. Извисява, значи висок. Сутрин върхът му никога не се вижда. Покрит е с мъгла. Някой път мъглата слиза толкова ниско, че скрива целия хълм, но до нас не стига. Всичко това се случва между шест и половина и седем сутринта. По това време се будим.

Както си седя, чувам зад себе си жужене. Първите един два дни не му обърнах внимание. След това обаче, най-вече от нямане какво да правя, обърнах се да видя. Зад мен освен другите цветя имаше и една саксия с нацъфтели латинки. Една пчела се трудеше по цветовета да събира, каквото там събират пчелите. Кацаше от цвят на цвят. Кацне, спре крилата, поработи, поработи и току включи крилата, даде газ и се премести на съседен цвят. Отлиташе преди да е навестила всеки цвят. Не знам точно по какви съображения. Отлита и толкоз.

Горе - долу по това време долита друго, доста по тежко жужене. Колибрито. Заковава се точно между нас, на височината на главите ни, но по встрани от масата и ни оглежда. Тялото му като заковано във въздуха а крилата му се виждат като мъглявини от двете му страни. Прозрачни мъглявини. Това трае 3- 4 секунди. Премества се във въздуха на около педя откъдето е било заковано до сега и пак ни оглежда, но под малко по-различен ъгъл. След тази маневра минава зад мен и започва да се храни (предполагам). Застава неподвижно до някой цвят с дълга човка вкарана навътре в цвета. Две секунди. Друг цвят. Така три четири цвята и то отлита.

Нямаше да опиша това ако не се случваше всяка сутрин с изключение на днес. Нито пчелата дойде, нито колибрито. А единствената разлика между днешната сутрин и предишните е двата градуса по-ниска температура. Иначе всичко същото.