Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Paradisodreamshotel
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14159

Онлайн са:
Анонимни: 526
ХуЛитери: 0
Всичко: 526

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕдна пчела и едно колибри
раздел: Разкази
автор: Optimist

Студено лято. Няма как другояче да го нарека. Сутрин ставам на 13 градуса по Целзий. По пладне се вдига до към 18. Това е всеки ден. Днес беше изключение. Сутринта термометъра показваше 11. Ставаме, намятаме халатите и излизаме на въздух да си пием кафето. Излизаме в едно малко дворче оформено между къщата и гаража. Малко дворче с много цветя. Всичките в саксии.
Има малка масичка с два стола опряни до къщата. Има и малка софа опряна в гаража. Всичко това от плетен бамбук или нещо подобно, с възглавници. Сядаме един срещу друг и сръбваме кафе. Загръщаме се с халатите около врата да задържим топлината в себе си. Ръце и крака изстиват, но се кефим на свежия въздух. Отсреща, зад гаража, почти в непостредствена близост, се извисява хълм. Извисява, значи висок. Сутрин върхът му никога не се вижда. Покрит е с мъгла. Някой път мъглата слиза толкова ниско, че скрива целия хълм, но до нас не стига. Всичко това се случва между шест и половина и седем сутринта. По това време се будим.

Както си седя, чувам зад себе си жужене. Първите един два дни не му обърнах внимание. След това обаче, най-вече от нямане какво да правя, обърнах се да видя. Зад мен освен другите цветя имаше и една саксия с нацъфтели латинки. Една пчела се трудеше по цветовета да събира, каквото там събират пчелите. Кацаше от цвят на цвят. Кацне, спре крилата, поработи, поработи и току включи крилата, даде газ и се премести на съседен цвят. Отлиташе преди да е навестила всеки цвят. Не знам точно по какви съображения. Отлита и толкоз.

Горе - долу по това време долита друго, доста по тежко жужене. Колибрито. Заковава се точно между нас, на височината на главите ни, но по встрани от масата и ни оглежда. Тялото му като заковано във въздуха а крилата му се виждат като мъглявини от двете му страни. Прозрачни мъглявини. Това трае 3- 4 секунди. Премества се във въздуха на около педя откъдето е било заковано до сега и пак ни оглежда, но под малко по-различен ъгъл. След тази маневра минава зад мен и започва да се храни (предполагам). Застава неподвижно до някой цвят с дълга човка вкарана навътре в цвета. Две секунди. Друг цвят. Така три четири цвята и то отлита.

Нямаше да опиша това ако не се случваше всяка сутрин с изключение на днес. Нито пчелата дойде, нито колибрито. А единствената разлика между днешната сутрин и предишните е двата градуса по-ниска температура. Иначе всичко същото.


Публикувано от Administrator на 28.03.2022 @ 18:33:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Optimist

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.07.2024 год. / 23:48:25 часа

добави твой текст
"Една пчела и едно колибри" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.