автор: Optimist

И аз, барабар Петко..., да не остана по-назад, ще се возя на крило. На този вид парашути така им викат. Леоса вече го беше направил, установил връзки с когото трябва и ще съдейства. Първоначалната идея беше да фръкнем двамата, по едно и също време, че да се снимаме във въздуха. Да, ама не стана. Трябваше да дойдат трима инструктори (с които се хвърчи), но вместо това дойде само един. Толкова за идеята.
Инструкторът дойде с едно младо момиче, вече наинструктирано, с писмено позволение (пермит) за самостоятелно хвърчене. Двамата с багажа си движеха с един джип, доста попребит от черни пътища и планински терени. Такива джипове виждат вода в живота си само ако падне отгоре. Защо да се мие, когато през това време може да се хвърчи. Така де.
Решихме да оставим колата на Леоса в подножието на Конявската планина и всички да се качим на джипа, че после да не трябва пак да се изкачваме нагоре само да си върнем колата. Така, качваме се всички в джипа. Горе, аз, инструктора и наинструктурираното момиче се закачаме на парашутите и скачаме да хвърчим а Леоса ще върне джипа докъдето си беше оставил колата и ще ни чака да се приземим наблизо ако Господ не рече нещо друго.
Горе, освен върха имаше и телевизионна кула / антена, както и още някакво антенно устройство наподобяващо кула, но по-ниско. Около тях малко дръвчета, колкото да не е без хич и камънак. Имаше и доста хора, както скачачи, така и зяпачи. По земята, на растояние едно от друго, проснати крила готови за излитане. Любопитна гледка. По някое време, крило ще се надуе от вятъра поощрено от закачения за него скачач и току айдеее, понесе се във въздуха удобно седнал в стол с липсващи крака. Само седалка. Всички бяха оборудвани и с парашути сгънати в раниците на гърба им. За чуство на сигурност ако не за друго.
Наканихме се и ние. Младото момиче политна на третия опит. При първите два крилото й се спихваше та не можа да политне, но на третия се вдигна и я отнесе със себеси. След нея се вдигнахме и ние. Нашето крило беше двойно по-голямо. Трябваше да може да вдигне и тежък пасажер. Инструктора, явно беше печен в занаята. Направихме по няколко крачки надолу по склона и се вдигнахме, но аз продължих да тичам още малко във въздуха в случай че пак докоснем земята. Така бях инструктиран.
Инструкторът беше млад мъж на години между 30 и 40. Бил завършил военно въздушната академия и работил няколко години като бордов инженер. Един път обаче се качил да се вози на крило и това било. Нищо друго не останало да има значение. Минал и тези курсове, разбирайки нещата отвътре. Купил си крило, че и къща в Сопот, да е близко до терена откъдето се хвърчи най-често. Преди няколко години от там скачаха да хвърчат за световното по парапланеризъм, което аз чинно изснимах и публикувах снимките в галерията си. Снимките от моето хвърчене съм публикувал в отделна галерия, но до тази от световното. Дето писах по-горе, барабар Петко...
Вече имах идея какво е да си горе. На морето се бях закачил за един парашут, да ме дърпат с лодка над водата. Там горе беше абсолютна тишина. Дори шумът от мотора на лодката не се чуваше. С крилото обаче беше различно. Вятър непрестанно ми свистеше в ушите. Споделих това наблюдение с инструктора. Било от скоростта с която сме летели - 35/40 км/ч. Пък и нали мястото е ветровито. Иначе няма какво да ни вдигне във въздуха. Отвреме на време се натъквахме на въздушен "асансьор", който ни издигаше нагоре докато го изпуснем. Сигурно тежестта пречеше да останем горе за по-дълго. Пък и возенето беше регламентирано по време.
Младото момиче се рееше във въздуха, лека като глухарче. Виждах я ту високо горе, ту под нас. Кръжеше с невороятна скорост или поне на мен така изглеждаше, хвърчейки в обратна на нашата посока. Крилото и парашутът й тежаха около 10 килограма. Нашите тежаха двойно. Не изглеждаше че някой от двамата се мъчеше под този товар докато се придвижваха към площадката за излитане. Един път във въздуха всичко добиваше безтегловност, но докато се стигне до там...
Ето и снимките от това хвърчене през 2013 г.
А тук са снимките от световното по параглайдинг през 2008 г.