Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 398
ХуЛитери: 1
Всичко: 399

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСело Енчовци
раздел: Есета, пътеписи
автор: Optimist

Селото се намира на десетина километра от Трявна. Уж в балкана ама не баш. Надморската му височина е около 700-800 метра. Представете си малка планинска река. Покрай нея - път. От двете страни на реката и пътя - застроени къщи с доста място между тях. Зад къщите, от двете страни - гористи хълмове. Това е Енчовци. Локалните му викат Енчевци.
В селото са останали двадесетина души. През лятото са повече ама през зимата - ако и толкова. Някои от селяните напуснали селото, позамогнали се и постегнали някогашните си къщи. Сега се връщат отвреме навреме по за няколко дни, колкото да отбележат присъствие. Напълно изоставените къщи, времето ги руши. Жалка картинка.

Картинката жалка, жалка, ама има хора които виждат друго. Бях на гости в селото при едни англичани. Купили си къща там. Една от изоставените. Това става преди пет години. От тогава постегнали къщата отвън, отвътре. Пред къщата вдигнали големи тераси на два етажа. Най-горната - за две от спалните. Има и още две спални гледащи към задната страна - гористите хълмове и задния двор. Сложили две сателитни антени - едната за ТВ програми, другата за интернет. Жената не работи. Мъжът е писател и журналист. Публикува статии от време на време в английски вестници. Няма работно време, няма дявол. Поне един път в седмицата се събират и с други англичани установили се по близките села. Откриват България и споделят откритията си. Харесва им все повече и повече. Трявна най-вече. Трявна

Тяхната къща не съм я показал в тази галерия. Ще я покажа в друга, посветена на тях. Тогава ще свържа двете галерии с линкове. Първо обаче трябва да им покажа какво съм направил и да получа одобрението им за публикуване. Мисля няма да има проблем.
Ето я и нея

В селото има една добър размер църква, която е обявена за паметник на културата. Руши се ама никой не го е грижа. Не е действаща. По време на освобожението, отстъпващите турци заклали попа и от тогава църквата не е действаща. На национални църковни празници, от епархията изпращат поп да направи богослужение и с това се свършва.

Вървейки по пътя и снимайки едно-друго, стигам до една лъсната къща с лъсната Тойота в отворения гараж. Някакъв човек човърка нещо по двора. Кучетата го предизвестиха за моето минаване по пътя. Като ме видя че снимам, взе че се изрепчи.
- Снимането е забранено! Каза го с тон не търпящ възражение.
- Къде пише? - питам.
- Аз казвам! - отговаря.
- Аз пък казвам, че не е забранено. Ти как мислиш? Тебе ли ще слушам или себе си? Щрак още една снимка. Продължавам да ходя. Останах му извън полезрението. Не го чух повече да казва нищо.

Към края на селото видях друг човек. Беше излезнал да си изхвърли пепелта от печката. Изпразни кофата в рекичката. На връщане се спря на пътя да ме изчака. Беше със синя работна престилка и приветливо лице. Като наближих на няколко крачки, усмихна се и поздрави. Спрях се и аз. Уж за малко а мина половин час в приказки. Казва се Арсо. Каза че знае цялата околност наизуст. 144 села! Знае всяко едно от тях. В някои от тях вече няма хора. В други - по един, двама или трима души. Разказа как в едно от селата живеела само една баба на над осемдесет години. Заварил я да вари ракия...
Ако имам нужда от помощ, предложи си услугите. Синът му учел в Германия. Имал достъп и до интернет. Не синът а той. Дадох му визитка, да ми влезе в галериите, да види с какво се занимавам на тия години. Сигурно веднага се е задействал, щото още на следващия ден получих поздравления по електронната поща от жена, но с неговата фамилия. Може да му е дъщеря или съпруга. Използвал нейната поща. Та тъй!
Село Енчовци


Публикувано от anonimapokrifoff на 20.03.2022 @ 10:03:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Optimist

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.06.2022 год. / 05:35:59 часа

добави твой текст
"Село Енчовци" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.