автор: Optimist

Селото се намира на десетина километра от Трявна. Уж в балкана ама не баш. Надморската му височина е около 700-800 метра. Представете си малка планинска река. Покрай нея - път. От двете страни на реката и пътя - застроени къщи с доста място между тях. Зад къщите, от двете страни - гористи хълмове. Това е Енчовци. Локалните му викат Енчевци.
В селото са останали двадесетина души. През лятото са повече ама през зимата - ако и толкова. Някои от селяните напуснали селото, позамогнали се и постегнали някогашните си къщи. Сега се връщат отвреме навреме по за няколко дни, колкото да отбележат присъствие. Напълно изоставените къщи, времето ги руши. Жалка картинка.

Картинката жалка, жалка, ама има хора които виждат друго. Бях на гости в селото при едни англичани. Купили си къща там. Една от изоставените. Това става преди пет години. От тогава постегнали къщата отвън, отвътре. Пред къщата вдигнали големи тераси на два етажа. Най-горната - за две от спалните. Има и още две спални гледащи към задната страна - гористите хълмове и задния двор. Сложили две сателитни антени - едната за ТВ програми, другата за интернет. Жената не работи. Мъжът е писател и журналист. Публикува статии от време на време в английски вестници. Няма работно време, няма дявол. Поне един път в седмицата се събират и с други англичани установили се по близките села. Откриват България и споделят откритията си. Харесва им все повече и повече. Трявна най-вече. Трявна

Тяхната къща не съм я показал в тази галерия. Ще я покажа в друга, посветена на тях. Тогава ще свържа двете галерии с линкове. Първо обаче трябва да им покажа какво съм направил и да получа одобрението им за публикуване. Мисля няма да има проблем.
Ето я и нея

В селото има една добър размер църква, която е обявена за паметник на културата. Руши се ама никой не го е грижа. Не е действаща. По време на освобожението, отстъпващите турци заклали попа и от тогава църквата не е действаща. На национални църковни празници, от епархията изпращат поп да направи богослужение и с това се свършва.

Вървейки по пътя и снимайки едно-друго, стигам до една лъсната къща с лъсната Тойота в отворения гараж. Някакъв човек човърка нещо по двора. Кучетата го предизвестиха за моето минаване по пътя. Като ме видя че снимам, взе че се изрепчи.
- Снимането е забранено! Каза го с тон не търпящ възражение.
- Къде пише? - питам.
- Аз казвам! - отговаря.
- Аз пък казвам, че не е забранено. Ти как мислиш? Тебе ли ще слушам или себе си? Щрак още една снимка. Продължавам да ходя. Останах му извън полезрението. Не го чух повече да казва нищо.

Към края на селото видях друг човек. Беше излезнал да си изхвърли пепелта от печката. Изпразни кофата в рекичката. На връщане се спря на пътя да ме изчака. Беше със синя работна престилка и приветливо лице. Като наближих на няколко крачки, усмихна се и поздрави. Спрях се и аз. Уж за малко а мина половин час в приказки. Казва се Арсо. Каза че знае цялата околност наизуст. 144 села! Знае всяко едно от тях. В някои от тях вече няма хора. В други - по един, двама или трима души. Разказа как в едно от селата живеела само една баба на над осемдесет години. Заварил я да вари ракия...
Ако имам нужда от помощ, предложи си услугите. Синът му учел в Германия. Имал достъп и до интернет. Не синът а той. Дадох му визитка, да ми влезе в галериите, да види с какво се занимавам на тия години. Сигурно веднага се е задействал, щото още на следващия ден получих поздравления по електронната поща от жена, но с неговата фамилия. Може да му е дъщеря или съпруга. Използвал нейната поща. Та тъй!
Село Енчовци