автор: pastirka

"Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава."
Пепа Петрунова

Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи.
Защитават я днес украинци
и кръвта им не е камуфлажна.

Да я брани сърцато, по мъжки –
всеки войн със това е закърмен.
Някой подло света да излъже
пак успя и война ни обгърна.

Искам хляб от небета да меся,
мога щик и шинел да си сложа,
щом съм с тези, които мъже са
и не жалят за своята кожа.

Ще разчупвам небесната пита,
за да храня бащи и момчета.
Смъртоносният взрив ли връхлита,
ще ги пазя с любов от сърцето.

Те закрила от мен не очакват,
но ще бъда в окопа до края.
Аз съм майката, дето оплаква
всеки, тръгнал без време към Рая.