Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: sunflowers
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14039

Онлайн са:
Анонимни: 509
ХуЛитери: 3
Всичко: 512

Онлайн сега:
:: Elling
:: abonat
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБягство в Керкира - 3
раздел: Есета, пътеписи
автор: pavlinag

На 1-ви януари бяхме в самия град Корфу - столицата на Керкира. Групата ни беше толкова внушителна, че просто не можеше да не се появят двама-трима мрънкащи капризи, чиито претенции по неясни причини се разразиха точно в този момент - относно хотела, относно менюто, относно посещенията... Владимир обаче геройски се правеше, че не го касаят.
Автобусът ни спря в центъра на града, до голям парк с изглед към морето и към старата крепост, пътя за която ни посочи Владимир, в случай, че ни хрумне да я посетим. Двете дебеланки си извоюваха "свободно време" за разходки из Корфу до 6 и половина, без да се усетят, че в 5 и половина вече се стъмва. Да не говорим, че из улиците нямаше жива душа. Рядко можеше да се намери и работещо кафене, а магазините до един бяха затворени.
Владимир ни обърна внимание на прочутата улица, строена от някакъв френски архитект по подобие на Парижката улица Риволи, кафенетата Листън и площад Еспинад. Разхождахме се из пусти криви улица в централната част със старинни жълти олющени къщи и групата ни постепенно се пръсваше.
Един киоск за вестници се оказа отворен и нахлухме вътре да си купуваме картички и магнитчета за хладилника. Заваля. Ей тъй, както си беше 16 градуса и изведнъж температурите спаднаха. Притичахме до едно малко и ужасно скъпо кафене наблизо - една пастичка беше от порядъка на 8-10 евро. Кафето отново беше превъзходно.
Дъждът спря също тъй внезапно, както беше започнал. Изми каменната настилка на улиците и доведе привечерната мрачина.
Запътихме се към Църквата Св. Спиридон. Този светец е покровителят на острова. Легендата разказва, че вкаменявал или изпращал бури на пиратските кораби, които идвали насам с намерение да грабят. Влязохме, запалихме свещички, мнозина написаха имената на родственици, които биха желали да бъдат споменати по време на служба, и ги поставяха в специално купа.
Нaблизо беше и Музеят на Азиатското изкуство - дълга старинна сграда с много колони. За съжаление беше затворен. До него - също такава величествена сграда на Техническа библиотека. Тази част на града до някъде ми напомни за Стокхолм.
Тъмнината ни свари в големия парк, откъдето бяхме тръгнали. Огромна кръгла беседка с тънки метални пръчки, като елегантен кафез, се издигаше сред парка. Пейките бяха мокри и не можехме да поседнем. За щастие, автобусът беше отворил врати по-рано и по видеото вървеше рекламно клипче за Гърция.


Публикувано от anonimapokrifoff на 19.03.2022 @ 12:59:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   pavlinag

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

04.02.2023 год. / 01:11:24 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.