автор: Optimist

Град Ванкувър, ВС, Канада. Това вече в хотела. Сутринта рано. Поръчали сме си закуската от снощи. Трябва вече да почукат и да я дотъркалят в стаята. Докато чакаме, направили сме си първото кафе, отворили сме таблата на масичката до прозореца, отпиваме кафе и хвърляме геле. Хрупаме и бадеми.
Изглед от стаята ни в хотела
Прозореца до нас го заварихме повдигнат нагоре десетина петнайсе сантиметра. Повече и да искахме не можеше. Имаше завинтен стоп на рамката. Тази невъзможност да се отварят прозорци и плъзгащи врати по хотелите влиза в графа "риск менаджмент". Някаква жена се хвърлила от прозореца на висок хотел и се размазала на тротоара. Осъдили хотела за над $ един милион, защото й били предоставили тази възможност. От тогава хотелите елиминираха възможността. Както и да е! Прозореца не го пипнахме повече. Стаята се проветряваше и бяхме доволни. Климатика поддържаше зададената му температура. През нощта пускаше топлото а през деня студеното.

Хвърляме зарове, местим пулове, сръбваме кафе, хрупаме бадеми и чакаме да видим на кого позива ще се обади пръв. Забелязах птицата като кацна и взе да гледа очакващо през процепа на прозореца. От вътрешната страна на перваза бях изсипал шепа бадеми от найлонова торбичка, да не бъркаме всеки път. Грабнах няколко бадема, проврях си ръката през процепа и ги оставих от външната страна на перваза. Птицата им се нахвърли, като да се страхуваше някой да не й ги открадне. Изяде ги за нула време. Продължихме си играта на табла, все едно че нищо. Птицата отвън шари напред-назад. По едно време, промуши си главата, хвана с човка пликчето с останалите бадеми и го измъкна. Аз се същисах от изненада. Птицата вече кълвеше бадемите през пличкето, без да се сети да си го отнесе някъде, да си го разкъса и изяде бадемите на спокойствие. Подадох си ръката навън, грабнах си пликчето и си го прибрах. Сега пък птицата се изненада.
Птицата на прозореца
Дадох си сметка, че сигурно е много гладна и й изсипах още бадеми, но от вътрешната страна. Исках да я снимам как си провира главата и ги яде. Опитах няколко пъти, обаче закъснявайки да хвана момента. Един път успях, но снимката не е на фокус. През това време ни дойде и закуската. Кроасаните ни отидоха много набързо, един след друг. Имаше и нещо като кръгла курабийка с лъжичка сладко в средата. Чудих се дали ще я яде. Оставих й я на външния перваз, ако ще я разчупва да не троши вътре. Птицата я хвана с човка, цялата както беше, вдигна глава нагоре, направи няколко тласъка и курабията, както беше цяла, потъна в гърлото й. Шията й се разшири и можеше да се проследи пътя на курабията към гушата. А аз се опасявах, че може да се задуши или задави или нещо. После си помислих колко малко знаем за животинския свят с който делим тази планета.
Снимките ми от Ванкувър, ВС