автор: baigezan

след толкова години пости
дори идея се не хвана,
дошла бе музата на гости
и каза:,,аз ще поостана!,,

сега веронските сме влюбени:
Монтеки-аз, тя-Капулети,
и в рая някъде изгубени
редим неписани куплети.

ухажвам я сега внимателно,
че често бягаше от мен.
макар и нежно,настоятелно
го правя всеки божи ден.

кога ще писне и накрая
и ще изчезне яко дим-
признавам си,това не зная,
сега щастлив съм, я да спим !