автор: pastirka

Вой на сирени... Страх разтуптява небето.
Майка – през сълзи – е стиснала детска ръчичка.
Тя е орлица, готова да брани орлето
от разрушителя – най-безсърдечният чичко.

В бомбоубежище влизат при другите хора.
Ужасът там до стената притиска надежда.
И във капана му всеки се чувства затворен.
Като обречени жертви безпътни изглеждат.

Но прекатурва страха украинско момиче.
Русите плитки са сплели венец над челото.
С бледо лице е – на мартенско плахо кокиче,
ала гласът му се бори безстрашно със злото.

Нежен и галещ е, прилив на сили им носи
знакът, събудил мечтите им. Ангелогласен!
Сякаш девойчето вяра за вяра тропосва
и ги приема в сърцето – за по-безопасно.

Сърцеубежище то подарява на всички.
В ъгъла плач първороден приветства живота.
Сграбчва го търсеща бебешка малка ръчичка,
дето война без баща днес ориса сирота.

10.03.2022